Начало »

Артисти

»

Теодора Димова

Теодора Димова е участвала в редица международни уъркшопове по драматургия във Варна, Охрид, Будапеща

РЕЙТИНГ НА АКТЬОР
Потребители:
РейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтинг0/100
Влезте, за да гласувате!

ЗА АКТЬОРА
ГАЛЕРИЯ
ПОСТАНОВКИ
МНЕНИЕ

Теодора Димова

Teodora Dimova

28.02.2014 | teatri.bg

Дата на раждане: 19.11.1960
Място на раждане: София, България

Теодора Димитрова Димова e родена на 19 ноември 1960 г. София.
Завършва английска филология в СУ „Св. Климент Охридски” (1985). Работи като преподавател по английски език в ТУ и 23 ЕГ – София (1985 – 1990), редактор в Радиотеатъра на БНР (1993). Автор на романи и драматически произведения.

Пиеси: „Фюри” (1987), „Стая N 48” (1988), „Ерикопайос” (1993), „Игрила” (НДТ „Сълза и смях”, 1999), „Платото” (ДТ – Кърджали, 2000), „Неда и кучетата” („Без кожа” (МГТ „Зад канала”, 2003), „Стопър” (Театър „Българска армия”, 2000), „Елин” („Замъкът Ирелох”, Народен театър за младежта, 2001), „Излишък от любов” ( ДТ – Добрич копр. с театър „Диалог”, 2003), „Змийско мляко” (ДТ – Бургас, 2003), „Кучката” ( Театър „София”, 2004), „Невинните” – по романа „Майките в съавторство със Ст. Петров (Театър 199, 2006), „Невидимите пътища на прошката” (2003).
Носител на национални награди.

Теодора Димова е участвала в редица международни уъркшопове по драматургия във Варна, Охрид, Будапеща. Специализирала е в Royal Court Theatre в Лондон.
Творческата справка е взета от „Енциклопедия на българския театър”, Книгоиздателска къща Труд 2008 г.

„Защо пишеш?” – често ми задават този въпрос хора, неизкушени от литературата.
Защото писането за мен е както белият бастун за слепеца. Не бих могла да разбера този свят, без да пиша, не бих могла да се движа през него; със сигурност ще пропадна още на първата яма, ще рухна, ще се свлека.”
Из „Теодора Димова: За кого пише драматургът”, публикувано в сп. „Homo Ludens”, бр.6-7, 2003, с.73.

„За мен е  много по-лесно да пиша проза. Насочих се към драматургията от подсъзнателен страх – белетристиката е територията на баща ми. Дори и след неочаквания успех на „Емине”, страхът продължава – този път, дали вторият ми роман ще се окаже на нивото на „Емине”. Но мисля, че така или иначе всеки писател стига до драматургията – защото тя е навсякъде, няма начин да се скриеш от нея – тя е във всеки стих, във всяко разсъмване. Тя създава усещане за безкрайна перспектива, защото те учи да гледаш едновременно в бъдещето и миналото, да бъдеш непрекъснато във вътрешно движение, да знаеш, че на тези герои във всеки момент може да се случи всичко. И то от своя страна да бъде предопределено от неща, които ти все още не знаеш, но трябва да откриеш. Драматургията те кара да долавяш невидими траектории на съдбата и чувствата. Да, зашеметяващо е. А писането на диалог е нещо много странно – прилича на ритъм или на музика, за него не зная как да разказвам.”
Из интервюто на Светлана Панчева, публикувано в сп. „Homo Ludens”, бр. 8-9, 2003, с. 9-14.

„Съществува един жанр в драматургията, който се нарича „комедия на ситуациите”. При Теодора Димова имаме „мелодрама на ситуациите”. Това е сблъсък на характери – има травестирани характери, които искат да бъдат едни, а в същото време са друго, а в някаква степен по отношение на другите хора се появяват като нещо трето. И оттук идва един много важен момент – този сблъсък на характери, този сблъсък на ситуации и всичко останало се превръща в сблъсък на невъзможността за живеене. Може би от тази гледна точка Теодора Димова е онази в българската драматургия и проза изобщо, която от всекидневието черпи не живота, не неговото случване, неговото съществувание, а всекидневието е бавно, тихо и кротко, в някаква степен мълчаливо, умиране. Драматургичните думи на Теодора Димова на сцената прикриват смъртта на хората и характерите... Драматургичният конфликт в пиесите й е в това, че хората там уж се опитват да живеят, но колкото повече се опитват да живеят, толкова по-близо са до смъртта. В пиесите няма кървища и убийства, но има много душевна и духовна смърт. Хора, които физически уж са живи, но душевно олекват, остават само плът и нищо друго... В пиесите й не се сблъскват хора, а по-скоро представи...”
Митко Новков

„НЕДА: - Казах ли ти, дето прочетох в един вестник, че имало закон на мисълта: не можеш да мислиш за един човек непрекъснато, ако той също не мисли за теб... защо най-много Коледите си спомням... днес Коледа ли е... загубих представа за дните... само по украсата на витрините... дядо Коледа така и никога не се появи... когато бяхме малки с Наум той позвъняваше и моментално изчезваше, отваряхме и виждахме, че е оставил два чувала, единият розов, другият светлосин, единият вързан със светлосиня панделка, другият с розова... И дори наум не ни минаваше да хукнем надолу и да го търсим, защото подаръците... те като че ли започваха да летят, да блестят... и възрастните, палеха бенгалски огън и всичко се смесваше... играчките, светлината на свещите, огъня... И замирисваше на тамян, на топлина, на сняг, на сърми и на обич, които нямаше да имат край... И на някакво невидимо и свято бебе, което току що се беше родило, около нас и между нас...
Неда отива до баба си, кляка до нея, прегръща коленете й.
БАБАТА: - И въпреки че градината, в която тя толкова обичала да играе била една съвсем обикновена градина, малката Вероника я наблюдавала със своите вътрешни очи - очите, която си била донесла от небето и за това успяла да види в клоните на дървото, под което стояла една фея. Тя била очарователно същество и имала вид на малко момиче, което никога не е пораснало. Ела, малка Вероника, извикала я феята и мило й се усмихнала. Не мога да вляза при теб в дървото, отвърнало момиченцето. Можеш... само че не точно както си сега. Трябва да се промениш малко и да се измъкнеш от тялото си, за да влезеш при мен. Това никога не съм го правила - отвърнала Вероника. Освен това тялото ми не е просто рокля, която мога да съблека. Напротив, отвърнала феята, то не е нещо повече от една дреха, а вътре в него има една по-фина дреха. Ти все още съвсем лесно можеш да оставиш грубата дреха там, където се намира сега. И ще станеш точно като мен и като всички елфи и феи във водата, въздуха и огъня. Просто трябва да се побутнеш, така както правиш преди да заспиш... - и всичко ще стане от само себе си...”
Из пиесата „Неда и кучетата”.

Коментари (0) | Коментирай

Принтирай |    Изпрати на приятел

Теодора Димова

АРТИСТ С НАЙ-ВИСОК РЕЙТИНГ

Април 2014

1. Марта Греъм РейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтинг 100/100
2. Иво Димчев РейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтинг 90/100
3. Антоний Аргиров РейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтинг 70/100
4. Емилиян Гацов – Елби РейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтинг 70/100
5. Теди Москов РейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтинг 60/100
6. Касиел Ноа Ашер РейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтинг 60/100
7. Руси Чанев РейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтинг 60/100
8. Венцислав Занков РейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтинг 60/100
9. Силвия Станоева РейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтинг 60/100
10. Тодор Колев РейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтингРейтинг 50/100

Топ 25

ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ПОРТРЕТИ

Виж всички

ВСИЧКИ АРТИСТИ

0-9 А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У ф Х Ц Ч Ш Щ Ь Ю Я

0 - 9 A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z